Ще изговорим среща...
ще се втрещи луната.
Танцувам – бледа вещица,
взривявам тишината.
Ръката ти мълчи
и тайно се провира
към моите гърди,
докато пием бира.
Дали е бил съня,
щом вече не го помним.
Светът ни прикова
и счупиха се стомните.
Ще се спасим ли с теб?
Полепва смях по утрото.
И все по-надалеч
размахва мигли Чудото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени