Ще измия с вода
за да измия страха и тревогите,
да измия срама,
участите и неволите.
Ще бъда добра!
И нежна... и мила!
Ще живея в игра,
в която ще препускам с пълна сила.
Ще измия тази лъжа,
която в мен се разлива.
Ще живея така,
сякаш всичко е красиво.
Ще бъда жена -
с характер и сила.
Нима с тази вода
и твоята любов съм измила?
Тогава остави да тъжа.
В миг света ми се срива.
Боли да живея в тъга,
но ти си отиваш...
Пада последна сълза,
тя само лицето измива.
Но ще запазя гордостта,
за да съм отново щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Всички права запазени
