Ще измия с вода
за да измия страха и тревогите,
да измия срама,
участите и неволите.
Ще бъда добра!
И нежна... и мила!
Ще живея в игра,
в която ще препускам с пълна сила.
Ще измия тази лъжа,
която в мен се разлива.
Ще живея така,
сякаш всичко е красиво.
Ще бъда жена -
с характер и сила.
Нима с тази вода
и твоята любов съм измила?
Тогава остави да тъжа.
В миг света ми се срива.
Боли да живея в тъга,
но ти си отиваш...
Пада последна сълза,
тя само лицето измива.
Но ще запазя гордостта,
за да съм отново щастлива!
© Милица All rights reserved.
