Тишина и звук в едно,
попиват шепота на думи неразбрани.
Думи, които не помагат болката да спре,
нито времето назад да върнат.
Спомени в нас напират и бушуват.
Превръщат се във сълзи
и от очите ни извират.
Животът пак остави своя белег.
Взе това, което беше дал.
Но ние знаем как да продължим,
по-силни от смъртта сме,
но ще запазим във сърцата ...