... (Ще живееш в спомените ни...)
Тишина и звук в едно,
попиват шепота на думи неразбрани.
Думи, които не помагат болката да спре,
нито времето назад да върнат.
Спомени в нас напират и бушуват.
Превръщат се във сълзи
и от очите ни извират.
Животът пак остави своя белег.
Взе това, което беше дал.
Но ние знаем как да продължим,
по-силни от смъртта сме,
но ще запазим във сърцата
спомените святи...
Когато загубиш един скъп учител, това е най-малкото, което можеш да му посветиш... ;( Липсваш ни...
© Сюзън Смърт All rights reserved.
