27.09.2015 г., 12:14

Ще ме искаш

755 0 2

Ще ме искаш

 

Идва моментът, бавно, но сигурно.

Часът в който отново ще извикаш името ми.

И сърцето ти ще разбере какво друго,

повече от истинско сърце е изгубило.

 

Ще копнееш за прегръдките ми.

Точно тези с които те обсипвах.

Като капки нежен дъжд, се стичаха

сълзите по лицето ми, ала ти просто

обърна поглед. Не ги избърса.

 

Ще ме искаш. До теб. Цялата.

И болката, която сега ми причиняваш,

Ще искаш да я вземеш обратно.

Ще разбереш, че си държал диамант.

А този диамант блести все повече и повече.

Заслепява те.

 

Ще искаш да чуваш гласа ми.

Да те буди, приспива и успокоява.

Ще искаш сърцето ми да пее за теб.

Като разпален огън да дойдеш.

Да дойдеш при мен, за да ме топлиш.

 

И ще търсиш закрила в мое лице.

Мислите за мен ще тежат. Защото

те ти казват и повтарят и потвърждават

какво направи. И искаш да изтриеш

това, което писа и каза. Но гумичка няма.

А ти ще искаш...

 

 

С.Н

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гумичка няма, но всеки греши. Дано грешката бъде осъзната! Поздрави!
  • Прекрасно..., много добре си го казала..., остави го да си иска - колкото си иска...!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...