Ще ме искаш
Идва моментът, бавно, но сигурно.
Часът в който отново ще извикаш името ми.
И сърцето ти ще разбере какво друго,
повече от истинско сърце е изгубило.
Ще копнееш за прегръдките ми.
Точно тези с които те обсипвах.
Като капки нежен дъжд, се стичаха
сълзите по лицето ми, ала ти просто
обърна поглед. Не ги избърса.
Ще ме искаш. До теб. Цялата.
И болката, която сега ми причиняваш,
Ще искаш да я вземеш обратно.
Ще разбереш, че си държал диамант.
А този диамант блести все повече и повече.
Заслепява те.
Ще искаш да чуваш гласа ми.
Да те буди, приспива и успокоява.
Ще искаш сърцето ми да пее за теб.
Като разпален огън да дойдеш.
Да дойдеш при мен, за да ме топлиш.
И ще търсиш закрила в мое лице.
Мислите за мен ще тежат. Защото
те ти казват и повтарят и потвърждават
какво направи. И искаш да изтриеш
това, което писа и каза. Но гумичка няма.
А ти ще искаш...
С.Н
© Северина Нейкова Всички права запазени