Ще ме намразите...
Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен.
Убийствен.
Ще ме намразите...
Аз съм пророкът на истината.
Забравете стремежите.
Забравете мечтите си.
Ще ме намразите...
Светът е жестоката зима
на въпросите сриващи.
В пещерите зловещи.
През техните тесни отвори
изтичат нещата завинаги.
Нещата в живота ви гърбав -
все недостигани.
Ще ме намразите...
Всеки миг.
Всеки миг
в трохичките време
тихо умирате...
малки врабчета
в експеримент.
Котката хищна
дебне невидима.
Подписа на смъртта
с лапи полага,
за да погълне
душите ви.
Ще ме намразите,
ако ви кажа,
че този живот
е безумна измислица.
Карнавал, в който
шествате с тяло.
Че от заблудата
вече изтръпват
телата на мислите.
Звезди-октоподи
дебнат с лъчи-пипала.
И няма къде да избягате.
Ще ме намразите...
Попове с раса ви кадят
и нашепват лъжи
в требници траурни
вписани.
Ще ме намразите...
Децата ви също орисани
в участ зла да се скитат.
Да не видят небето
усмихнато...
и това е на пергамент
с кост на пророка записано.
Ще ме намразите...
Аз съм жестоката истина
на кръстопът.
Кръстът - разпятие
за верите на глупците.
В есенна локва се давят
ненужните жълти листа.
Ще ме намразите...
а после -
ще ме обикнете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
