Ще ме приютиш ли?
Малка слънчева искрица
в скрити, мрачни дълбини.
Меко тя те сгрява
и в сърцето ти пламти.
Желание красиво да дарява
и любов да възгласи.
Макар и рядко да изгрява,
трудно ще се изгаси.
Като мръсна черна плява
дълбоко тя се корени.
С тихи стъпки неусетни
мами да я приютиш
и в обятия невинни, летни
да се преродиш.
Дори и малка, и плашлива,
от дълбоко тя извира
и плахо промълвила:
"Ще ме приютиш ли...?"
... Нима обичам...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рен Леан Всички права запазени
