Малка слънчева искрица
в скрити, мрачни дълбини.
Меко тя те сгрява
и в сърцето ти пламти.
Желание красиво да дарява
и любов да възгласи.
Макар и рядко да изгрява,
трудно ще се изгаси.
Като мръсна черна плява
дълбоко тя се корени.
С тихи стъпки неусетни
мами да я приютиш
и в обятия невинни, летни
да се преродиш.
Дори и малка, и плашлива,
от дълбоко тя извира
и плахо промълвила:
"Ще ме приютиш ли...?"
... Нима обичам...?
© Рен Леан All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
