Ще ме усетиш, когато ...
Ще ме усетиш, когато ...
дъждът спре да вали от очите ми
и нечие слънчево утро усмихне зениците.
Когато лъчи от любов надникнат в мечтите
и с нежно перце погалят премръзнали устни.
Ще ме усетиш, когато ...
смирено отпия от бързия пролетен ручей
жива водица, която да отмие сълзѝте ми.
И в синия изгрев се разлистя с цвят на кокиче
и грейне тръпчинка усмивка, с дъх на обичане.
Ще ме усетиш, когато ...
студени иглички пронижат до болка сърцето ти
от тъжната истина, че вече ме няма в съня ти.
И в нечие друго небе се събуждам усмихнато.
А в твоето ... зима съм, с премръзнали ириси.
Ще ме усетиш, когато ...
тишината се скрие в очите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
