Ще ми простиш ли
че изкусих те с танц на мажоретка?
Фитила ти запалих, а сега
захвърлям те, като марионетка...
Ще ми простиш ли, че си поиграх
с душата ти тъй крехка и ранима...
Че в твоите фантазии летях
ефирно, като прима балерина?
Ще ми простиш ли нежните слова,
които ти шептях тъй - неразумно...
Използвах те, за да не откачА...
Баланс ми бе за нещо адски трудно...
Прощаваш ли ми или не - не знам...
Но шалтерът да дръпна идва време...
Махни с ръка... Кажи си: "Праз голям...
Върви го духай, Кифло! НЕ ми дреме!"...
Ядосай се, напсувай ме, мразИ...
С шамар за свойто Его отмъсти си...
Но, моля те едно, не ме мъчи...
Не ставай жалък с тихото: "Върни се..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени