Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи,
когато дуелира се с тополите,
а птиците, умиращи сами,
след сянката ми нещо ще говорят.
И чула-недочула вечността
ще мисли, че желая еретиците
явление едно да обяснят -
как уча да летя от учениците.