... ще напиша песен...
... ще напиша песен...
На кръгъл глупак ми приличаш, Любов,
все пазиш предадени кули,
сама се измисляш, рисуваш и - хоп -
мишена пред пушечно дуло...
От кръглите камъни свят си строиш,
Земята, Луната, Звездите...
и в тази скала глава ще строшиш,
а въглени парят петите ти...
И все те събирам – от хаос живак,
не свикнах сред междуредия,
на просяк приличаш – провлачила крак
да дишаш, Любов, на кредит...
А някъде там – нетрайна и зла -
протягам ръка и се стапям,
преди да ти кажа от обич: Ела! -
езика си ще отхапя...
И в Космоса само те шепна и сричам,
(онемях в света бездиезен),
прати ми нотите - на самото обичане -
и аз ще напиша песен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
красиво, красиво, красиво!
