1.09.2009 г., 0:25

Ще нарисувам

716 0 4

Ръцете ми се мъчат да те стигнат,

да те докосна и да те погаля.

Очите си към твоите да вдигна,

със поглед огън в тебе да запаля.

 

Не знаех ,че те има. Аз съм слаба,

но имам сила да обичам. Мога

за теб да бъда виното и хляба.

Да взема мога твоята тревога.

 

Аз мога с устни да ти нарисувам

до колко е голяма обичта ми -

да ме жадуваш, аз да те жадувам

докато капка сила не остане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...