Ръцете ми се мъчат да те стигнат,
да те докосна и да те погаля.
Очите си към твоите да вдигна,
със поглед огън в тебе да запаля.
Не знаех ,че те има. Аз съм слаба,
но имам сила да обичам. Мога
за теб да бъда виното и хляба.
Да взема мога твоята тревога.
Аз мога с устни да ти нарисувам
до колко е голяма обичта ми -
да ме жадуваш, аз да те жадувам
докато капка сила не остане.
© Гинка Гарева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
