Ръцете ми се мъчат да те стигнат,
да те докосна и да те погаля.
Очите си към твоите да вдигна,
със поглед огън в тебе да запаля.
Не знаех ,че те има. Аз съм слаба,
но имам сила да обичам. Мога
за теб да бъда виното и хляба.
Да взема мога твоята тревога.
Аз мога с устни да ти нарисувам
до колко е голяма обичта ми -
да ме жадуваш, аз да те жадувам
докато капка сила не остане.
© Гинка Гарева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
