Ще плача
Ще плача
Не плачи! - Толкова лесно това звучи,
но да е лесно май не личи.
Успокоявам ранената си душа аз
и се опитвам да я стопля от този мраз.
Губя се в тези реки от сълзи самичка,
губя даже надеждата си едничка,
че гласът ми ще бъде чут от някого,
но питам се аз кога, как и от кого?
Но гласът ми е само тиха въздишка,
а тъга и черна самота ме притиска.
Ще замълча и тихо ще заплача пак,
трябва да се науча да обичам този мрак.
Ще преглътна и тези сълзи, но уморена,
омръзна ми тъгата да ме прави смирена.
Нима съм толкова безсилна станала аз,
че даже да издавам вопъл нямам глас?
Да вярвам ли, че сълзите ще спрат някога,
или се залъгвам, че ще спрат някога?
Но защо да съм сама? Имам моите сълзи.
Може би самотата няма да ме срази?
Ще потърся утеха в моите сълзи верни
и ще зачеркна мечтите си ефимерни.
Ще плача! - Така ми е добре отдавна!
Разбрах, че сълзите не са отрова коварна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Барбутева Всички права запазени
