ЩЕ ПОМИСЛИШ ЛИ
Ще помислиш ли, че слаб съм, ако потреперя
при допира на твоята ръка,
ще помислиш ли, че слаб съм, ако аз намеря
за тебе падаща звезда.
Ще помислиш ли, че в плен аз тебе ще държа,
вплел устите си в твоята снага?
Тогава по-добре самотен в ада да изгния,
отключил с дъх последен - твойта свобода.
Ще помислиш ли, че утрото сияе
без твоите очи във заранта,
че самодива нежна с танц витае
без теб до мен във сутринта.
Ще помислиш ли, че има смисъл
без теб в деня да продължавам,
ще помислиш ли, че Господ е орисал
без теб до мен да се сражавам?
Ще помислиш ли, че слаб съм аз и грешник,
допуснал грешка теб да нараня,
от пламък адов - вина изкупил ще изляза,
отдаден аз по теб, дихание ще възродя!
© Андриан Георгиев Всички права запазени