12.12.2007 г., 8:56

Ще помня

849 0 11

Дали усмивка скрил съм зад сълзи?

Дали сълза прикривам във усмивки?

Навярно, може би, когато

в безсилието се притискам.

 

Не мога да призная, че ще плача,

когато тръгнеш и прегърне те луната,

а зная - твоите очи сълзи ще ронят,

щом нейде се изгубя във мъглата.

 

Отново времето ще ни разделя,

като на вещицата грозната повеля.

Но знай – докрай ще помня онзи аромат,

на устните целуващи и топъл шоколад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...