Дали усмивка скрил съм зад сълзи?
Дали сълза прикривам във усмивки?
Навярно, може би, когато
в безсилието се притискам.
Не мога да призная, че ще плача,
когато тръгнеш и прегърне те луната,
а зная - твоите очи сълзи ще ронят,
щом нейде се изгубя във мъглата.
Отново времето ще ни разделя,
като на вещицата грозната повеля.
Но знай – докрай ще помня онзи аромат,
на устните целуващи и топъл шоколад.
© Николай Стойчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
