1.07.2025 г., 10:21

Ще помня

327 7 10

Ще помня пламъка в очите - 

крилете ми опожари.

Ще помня бурята в гърдите -

в прегръдката ме задуши.

Ще помня и страстта от устните -

до кръв се впили във плътта.

Ще помня трепета на пръстите, 

държали крехката ръка.

Ще помня думите лъжовни,

разбили всякоя мечта.

Ще помня помисли греховни 

отвели ме към бездната.

Ще помня, за да няма връщане

назад към гибелна любов.

Пулсиращо сърце до пръсване

да срещне ласкав благослов.

Ще помня, за да няма прошка

за всяка пареща сълза.

Ще помня и душа бездомна

ще грейне в падаща звезда.

 

Ромашка, 28.06.2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотеорението ми харесва повече. Песента не е моят стил
  • Добра среднощна среща и с благодарност към всички вас, които отделихте време, прочетохте и оставихте чудесни коментари! Моят поздрав за вас е стихът, претворен в песен от Роси Минева с помощта на IA и SUNO! Бъдете здрави, вдъхновени и благословени!
    https://suno.com/song/eb2daa08-d870-45db-b473-51ac71249920
  • Когато душата ни грейне в падаща звезда, тя сигурно сбъдва нечии чужди желания.
    Поздравление за хубавия и напевен стих, Ромашка!

    П.П. Наложеното ми коментарно ограничение осуети пoстването на коментара ми до настоящия момент, но пък нека July Morning звучи за компенсация:

    https://www.youtube.com/watch?v=2_w4--nPsq8&list=RD2_w4--nPsq8&start_radio=1
  • Да, човек помни и учи житейски уроци до края на живота си.
    Хубав стих, Злати! Поздравявам те!
  • Красиво е, Злати! И аз имах усещането за песен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...