30.10.2006 г., 11:00 ч.  

Ще поостана 

  Поезия
709 0 3

В прозрачния ти профил се пречупват,
на утрото червените лъчи
и в ореол от розово се струпват,
да галят тялото ти фините гърди.

В прозореца отворен, те прегръща
със закачлива нежност морски бриз,
а кожата ти му отвръща
с настръхване на волния каприз.

Протягаш се и влюбен аромата
от теб, долавям с примес на Невен...
Не. Няма да си тръгвам – а вратата,
да ми се сърди, че съм с тебе този ден!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??