Ще поостана
В прозрачния ти профил се пречупват,
на утрото червените лъчи
и в ореол от розово се струпват,
да галят тялото ти – фините гърди.
В прозореца отворен, те прегръща
със закачлива нежност морски бриз,
а кожата ти му отвръща
с настръхване на волния каприз.
Протягаш се и влюбен аромата
от теб, долавям с примес на Невен...
Не. Няма да си тръгвам – а вратата,
да ми се сърди, че съм с тебе този ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
