В прозрачния ти профил се пречупват,
на утрото червените лъчи
и в ореол от розово се струпват,
да галят тялото ти – фините гърди.
В прозореца отворен, те прегръща
със закачлива нежност морски бриз,
а кожата ти му отвръща
с настръхване на волния каприз.
Протягаш се и влюбен аромата
от теб, долавям с примес на Невен...
Не. Няма да си тръгвам – а вратата,
да ми се сърди, че съм с тебе този ден!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
