10.04.2013 г., 20:54

Ще потърсиш

894 0 0

Ти ще търсиш сълзите ми в изгреви,
а те бели зрънца във поля,
ще са мокри в тревите с очите ми,
и превърнати в тънка роса.

Ще потърсиш и нявга сърцето ми,
но замръзнало сред снега, ще белей.
Не усетил дъха ми на устните
като тъжно небе  ще синей.

Не усетил и моята обич, 
ни най-жадните мои ръце,
как се сплитат в съзвездие - нежност,
но не стигнат до твоите ръце.

Боже мой, накъде да погледна, кажи ми,
да не виждам как есен коси
побелели цъфтежите пролетни
или как всеки цвят ослани.

Може би някога, някъде
се поражда любов и блести,
ала в моите звездни мечтания
всеки трепет куршум огласи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...