10 апр. 2013 г., 20:54

Ще потърсиш

904 0 0

Ти ще търсиш сълзите ми в изгреви,
а те бели зрънца във поля,
ще са мокри в тревите с очите ми,
и превърнати в тънка роса.

Ще потърсиш и нявга сърцето ми,
но замръзнало сред снега, ще белей.
Не усетил дъха ми на устните
като тъжно небе  ще синей.

Не усетил и моята обич, 
ни най-жадните мои ръце,
как се сплитат в съзвездие - нежност,
но не стигнат до твоите ръце.

Боже мой, накъде да погледна, кажи ми,
да не виждам как есен коси
побелели цъфтежите пролетни
или как всеки цвят ослани.

Може би някога, някъде
се поражда любов и блести,
ала в моите звездни мечтания
всеки трепет куршум огласи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...