Ена (Елена Гоцева)
495 13486
17.01.2014 г., 23:04 ч.  

Ще пребъдне светлина 

  Поезия » Друга
1368 3 44

 

  



Когато във теб неизбежност вали

с внезапното чувство за нищото

и мракът очакван в душата боли,

и нощ безнадеждно разнищва те,

 

създай си конец и уший кръстопът,

стъкми си пътеки ажурени,

звезди обрули, разпръсни ги Отвъд

и във утро нощта ще пребъде.

 

 

 

 

 

 

© Елена Гоцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иване... искрено благодаря!!!
  • Отново и отново се връщам към този стих! Според мен, не е комплимент, този стих по дълбочина на замисъл, влиза в класиката на българската лирика.
  • Кратко и ясно! Просто няма какво да добавя. Преди мен са казали всичко! Благодаря за споделеното, Ена!
  • БЛАГОДАРЯ!!!
  • Адмирации, Ена за прекрасния стих!
  • Колко оптимистично звучи...припомни ми за " Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани, нов път си направи и ПАК ТРЪГНИ!" на Дамян Дамянов...хубав стих, Ена, хубав стих, от който имах нужда...благодаря ти!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!
    Сърдечно!
  • Храбрият шивач е бил обречен на успех, но той се е постарал това да се случи! успех!
  • Ена привет! Днес пуснах в Откровения стихотворението с посвещение за теб. Щом излезе, ще ти изпратя линка.

    С най-сърдечен поздрав: Младен Мисана

    П.С. Стихотворението, посветено на теб, бе публикувано вчера и е на следния линк:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=318885
  • Харесах!
  • Виждаш ли какво става, Ена, като не влизам навреме в по-отдавна публикуваните си стихотворения. Демонстрирам невъзпитанието си и липсата си на кавалерство, откъм най-лошата им страна. Но си мисля, че в Реалността съм друг. И така, Елена. Моля те да ми простиш за толкова късната реакция. Но едва днес научавам за твоето брилянтно стихотворение. Радвам се и съм ти благодарен, че моят скромен стих е послужил като отправна точка на вдъхновението ти, за да напишеш този текст изкъкан от толкова стойностна поезия. И те поздравявам за постижението. Като компенсация за пропуска ми ти посвещавам един мой текст, който предстои да пусна в близките дни в Откровения /при излизането му този факт ще бъде изрично отбелязан, ако ми дадеш своето разрешение/.

    МАЛКИЯТ МОЦАРТ
    на Ена /Елена Гоцева/

    ..Измислиха онова дете,
    което няма никога да се роди,
    нарекоха го ЩАСТИЕ,
    а после го оставиха...
    Сега го търсят,
    срещат го пораснало
    в едно небитие
    и не разбират,
    че ги е забравило...

    С най-сърдечен поздрав: Младен Мисана
  • Чудесно е! И тези пътеки ажурени
  • Ако не беше така, пак щях да ти го кажа, както токущо го казах на твоята противоположност.
  • Благодаря ви!

    (разплакахте ме, бе...)
  • Ена, ти вероятно си най-състрадателния и добър човек в тоя сайт. Поне засега това е моето впечатление. Без поне един такъв човек, всяко общество е на косъм от разпадане.
    За творчеството ти мога да кажа само, че впечетлява с много неща.
  • "Когато във теб неизбежност вали..." Неизбежна си!
  • Поезия чаровница!
    Поздравления!
  • Много хубав стих, Ена! Поглед дълбоко в душата, който брули звездите и път към светло утре! Прекрасна поезия!
  • Много хубаво казано! Силно и стимулиращо!
    Поздрав.
  • Нямам думи. Реалност нарисувана с метафори.
  • Поздрав и от мен!
  • Чудесно е, Ена!
  • започвам с конците, Ена...
    дано се окажат здрави!!!

    поздравления за стиха!
  • харесах!
  • Чудесно!
  • Заши душицата ми,разпокъсана,вълшебнице!
  • Прекрасно пребъдване...
  • Ена, харесах стиха ти...на мен множеството на метафорите ми е екстра! Аз не мога да пиша така и се възхищавам на творците, които го умеят
    Всичко в стиха ти е оживяващо
  • Всеки шие своя стих
    със конците на живота
    и очаква някак тих
    да пребъде след потопа!

    Радост вдъхва и уют,
    някаква умора,
    ех защо не е обут
    във чорапите на бога!
  • Така е, Зинка... но нямаме право да сучем въжета...
    И заради нас самите, и заради свидните, които Там очакват от нас да сме достойни за пътя, който сме си избрали... и да са горди с нас за силата да бъдем достойни.
    Прегръщам те, мило момиче!!!
    Нека да сме достойни, м?
    Има надежда!!! Има светлина!!!
  • Поздрав и от мен, Ена!
  • Въздействащо!Поздрави!
  • Бод, подир бод – топи се конецът,
    лѝце и опако свързващ неравно.
    Сетне, внезапно се къса, подлецът!

    Простете, че вметнах тази баналност!
  • Страшно зареждащо! Благодаря ти!
  • Поздрав и от мен за прекрасния стих,Ена! И благодаря за коментара на предпоследния ми стих! Не всеки более с мен. Не всяка душа докосвам.Може би само тези,с които вибрираме на една честота...Продължавай да шиеш пътеки и да брулиш звезди!
  • "създай си конец и уший кръстопът,
    ..............................
    и във утро нощта ще пребъде." - !!!

    Пиша ти шест за вярата и оптимизма ти, Ена!
    Ще пребъде светлина!
  • Поздрав и за музата и за прекрасния стих, който си сътворила, Ена!
  • Филигранна творба със значимо позитивно послание!
    Препрочитам с удоволствие!
  • да изковем от залезите мечове
  • Препоръчвам всекидневно приемане по една лъжичка от този стих, рано сутрин, на гладно
  • харесах!
  • Силен стих.Поздрав!
  • Поздрав,Ена за прекрасния стих!
  • Не всеки може да шие,Ена!Има толкова профани!А ти дори можеш да обрулиш няколко звезди и хоп– получава ти се!
Предложения
: ??:??