16.11.2011 г., 12:16

Ще рискувам!

929 0 5
Ще рискувам!

И воля на сърцето си да давам,
дали със друга воля тя ще се преплита?
След времето подтичвам, ала изоставам
и все по-често сякаш съм сърдита.

Но мисля да рискувам и глава да сложа
в торбата с неизвестните въпроси...
За себе си, най-малко ще докажа,
че зная аз коя съм, но не зная кой си...

Не си губи ума, не зяпвай подир мене...
Роман любовен няма да напишем.
Чаровница съм, дявол да ме вземе,
преди да оглупеем, нека се съвземeм.

Мандалото щом падне за последно,
трохите-чувства в шепичка ще сложим,
че някои казват - било вредно -
на петдесет с любов да се облажим...

Не можело да се обича, казват -
туй било... привилегия голяма!
Дори закон да е, не бива да се спазва,
но нека си спестиме тази драма...

Не ще ми пречи да ме сочат с пръсти,
че хубавия си живот разбивам...
И някой вместо мен да се прекръсти,
в живота кратък нокти щом забивам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!! Много силно! Хареса ми!
  • Браво, Рени!!!
    За любовта няма възраст.Изживей я!!!
  • Това е то! Само така Рени! Силата за живот е любовта! Браво!
  • Да... и каква по истинска сила за живот от една любов, вмвсто алтернативта да мислиш за болежки.... Благодаря!
  • Само така,любовта няма възрастови граници,тя е тази, която поддържа баланса в света,влюбените по-малко злобеят и така някакси по-красив е живота!Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...