Ще се омъжа в рокля от мъгла
Накъде, си повярвах, че тръгвам
с тази рокля от бяла мъгла?!
И пред множество гости на утрото
влача всичката болна тъга.
Как да вярвам в подпис и пръстени
или в чаши от крехък кристал?!
Всички спретнати, чак до отблъскване,
а направени често от кал…
Маскарад, а след него пак сиво.
Свалям бялата нежна мъгла.
А след работа пак ми е криво
и във къщи отново - метла…
Подари ми от нощите “влюбване”,
да забравим за тез тържества?
Ето, казвам ти “обич” и “случване”
и напълно сме мъж и жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
Бъди много, много обичана.Поздравления за огромното въздействие!!!
