24.03.2010 г., 16:54 ч.

Ще се омъжа в рокля от мъгла 

  Поезия
602 0 8

Накъде, си повярвах, че тръгвам

с тази рокля от бяла мъгла?!

И пред множество гости на утрото

влача всичката болна тъга.

 

Как да вярвам в подпис и пръстени

или в чаши от крехък кристал?!

Всички спретнати, чак до отблъскване,

а направени често от кал…

 

Маскарад, а след него пак сиво.

Свалям бялата нежна мъгла.

А след работа пак ми е криво

и във къщи отново -  метла…

 

Подари ми от нощите “влюбване”,

да забравим за тез тържества?

                                              Ето, казвам ти “обич” и “случване”

                                                    и напълно сме мъж и жена.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А,де.Точна истина.Радост и след нея разочарование.
  • Хареса ми.
  • Боже....!!!Размаза ме Бъди много, много обичана.Поздравления за огромното въздействие!!!
  • Голямата скука...
    Уви! Рано или късно Животът неминуемо се превръща във "вятър и мъгла".
    Ако я няма онази магия, наречена... Не, не Любов! А СВОБОДА !!!
    Защото иначе, както е казал поетът: "Бяхме два различни свята, /тръгнали
    един към друг. /Днес сме два различни свята, /надалеч един от друг!"
    Здравей!!!
  • мечтателна мъгла
    а след нея...

    Поздрав за стиха!
  • !!!

  • Красотааааааа!
    Страшно хубаво ми е след стиховете ти!
    Много ми хареса!
  • Два пръстена - в един и същ овал,
    играят роля на Съдба кармична!
    От нас зависи в карнавала
    ще бъдем ли с маските себични!

    Поздравления!
Предложения
: ??:??