30.01.2010 г., 11:22

Ще се пилея

1.2K 0 9
Красиво ъгълче да сгушиш
приготвил съм за теб, смутен..
С усмивки чакам да обкичиш,
заровил дъх в косите, в плен..
Тръпни, последвай и росата
по корените ми, така свенлив
да те грабна утре от зората,
да те приема в моя свят, пенлив..
Поради защо така се сричам,
скрил се в твоя воден кръговрат,
и недей, недей прилича
на онези, с образ на преврат.
Обичам тихичко да стъпваш,
да прикриваш с ласки твоя смях,
отново мислите ми чу, момиче,
ще те догоня, и ще спре и моя бяг.
И така бленувано очаквам само
да протегнеш в жажда своите криле,
намери за мен и къс на твойто рамо,
ще се скрия, ще се пилея с векове.
И колко още ще те имам
дори не знам, не смея да броя,
присядам мълчаливо, с медовина
в малка чаша от предписани слова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вилдан! Влюбено е в любовта самата.

    Поздрав и за теб, Борис!
    Дано мъничката чаша слова
    която стопля тихичко нашата душа,
    да не бъде просто мисъл за алтернативна съдба,
    а аромат на желание за истинска свобода
    в любовта.

    Белла, благодаря за предложението, но ако може да поясниш с кое точно свързваш росата с "им". Тенкс.
  • Пих и пилях се в таз медовина
    и в малката чаша слова!
    Как неусетно времето мина
    и станало осем часа!
    Поздрав!!!
  • Влюбено! Добре дошла и успех!
  • Благодаря, Петя!
  • Добре дошла и от мен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...