30.01.2010 г., 11:22

Ще се пилея

1.2K 0 9
Красиво ъгълче да сгушиш
приготвил съм за теб, смутен..
С усмивки чакам да обкичиш,
заровил дъх в косите, в плен..
Тръпни, последвай и росата
по корените ми, така свенлив
да те грабна утре от зората,
да те приема в моя свят, пенлив..
Поради защо така се сричам,
скрил се в твоя воден кръговрат,
и недей, недей прилича
на онези, с образ на преврат.
Обичам тихичко да стъпваш,
да прикриваш с ласки твоя смях,
отново мислите ми чу, момиче,
ще те догоня, и ще спре и моя бяг.
И така бленувано очаквам само
да протегнеш в жажда своите криле,
намери за мен и къс на твойто рамо,
ще се скрия, ще се пилея с векове.
И колко още ще те имам
дори не знам, не смея да броя,
присядам мълчаливо, с медовина
в малка чаша от предписани слова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вилдан! Влюбено е в любовта самата.

    Поздрав и за теб, Борис!
    Дано мъничката чаша слова
    която стопля тихичко нашата душа,
    да не бъде просто мисъл за алтернативна съдба,
    а аромат на желание за истинска свобода
    в любовта.

    Белла, благодаря за предложението, но ако може да поясниш с кое точно свързваш росата с "им". Тенкс.
  • Пих и пилях се в таз медовина
    и в малката чаша слова!
    Как неусетно времето мина
    и станало осем часа!
    Поздрав!!!
  • Влюбено! Добре дошла и успех!
  • Благодаря, Петя!
  • Добре дошла и от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...