30.01.2010 г., 11:22

Ще се пилея

1.2K 0 9
Красиво ъгълче да сгушиш
приготвил съм за теб, смутен..
С усмивки чакам да обкичиш,
заровил дъх в косите, в плен..
Тръпни, последвай и росата
по корените ми, така свенлив
да те грабна утре от зората,
да те приема в моя свят, пенлив..
Поради защо така се сричам,
скрил се в твоя воден кръговрат,
и недей, недей прилича
на онези, с образ на преврат.
Обичам тихичко да стъпваш,
да прикриваш с ласки твоя смях,
отново мислите ми чу, момиче,
ще те догоня, и ще спре и моя бяг.
И така бленувано очаквам само
да протегнеш в жажда своите криле,
намери за мен и къс на твойто рамо,
ще се скрия, ще се пилея с векове.
И колко още ще те имам
дори не знам, не смея да броя,
присядам мълчаливо, с медовина
в малка чаша от предписани слова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вилдан! Влюбено е в любовта самата.

    Поздрав и за теб, Борис!
    Дано мъничката чаша слова
    която стопля тихичко нашата душа,
    да не бъде просто мисъл за алтернативна съдба,
    а аромат на желание за истинска свобода
    в любовта.

    Белла, благодаря за предложението, но ако може да поясниш с кое точно свързваш росата с "им". Тенкс.
  • Пих и пилях се в таз медовина
    и в малката чаша слова!
    Как неусетно времето мина
    и станало осем часа!
    Поздрав!!!
  • Влюбено! Добре дошла и успех!
  • Благодаря, Петя!
  • Добре дошла и от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....