ЩЕ СЕ ПОЗНАЕМ ЛИ?
kadife_ и rudin
Все някой път, когато те открия -
ще бъде ден от Бог благословен -
и птичките гнездата си ще вият
под стряхата, напусната от мен.
Косите ми - и те ще посребреят,
докато чакала си принца млад;
пътеките към тебе ще застелят
мечтите ми във пъстър листопад.
А ти ще ме познаеш ли, тъй млада,
когато пред вратата чуеш глас?
Дали ще я открехнеш за награда,
макар и закъснял, и в късен час?
Ще те очаквам в тъжния ми залез,
във думите на ненаписан стих,
във дланите на топъл вятър, галещ
косите ми, във делника ми тих...
във сенките на акварел самотен,
във светлото на нежен полутон,
във пулса на танцуващите ноти
с листата от последния сезон.
По стъпките дори ще те позная,
преди да спреш пред моята врата...
Ще ти отворя... Аз отдавна зная,
че няма късен час за любовта.
© Иван Христов Всички права запазени