Mar 8, 2010, 10:23 AM

Ще се познаем ли?

  Poetry » Love
1.3K 0 23

 

 

ЩЕ СЕ ПОЗНАЕМ ЛИ?

 

kadife_ и rudin

 

Все някой път, когато те открия -

ще бъде ден от Бог благословен -

и птичките гнездата си ще вият

под стряхата, напусната от мен.

 

Косите ми - и те ще посребреят,

докато чакала си принца млад;

пътеките към тебе ще застелят

мечтите ми във пъстър листопад.

 

А ти ще ме познаеш ли, тъй млада,

когато пред вратата чуеш глас?

Дали ще я открехнеш за награда,

макар и закъснял, и в късен час?

 

Ще те очаквам в тъжния ми залез,

във думите на ненаписан стих,

във дланите на топъл вятър, галещ

косите ми, във делника ми тих...

 

във сенките на акварел самотен,

във светлото на нежен полутон,

във пулса на танцуващите ноти

с листата от последния сезон.

 

По стъпките дори ще те позная,

преди да спреш пред моята врата...

Ще ти отворя... Аз отдавна зная,

че няма късен час за любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...