Ще се роди отново
Не вярвам във случайните неща,
във жребия небрежен на всемира.
Знам - писано е кой, с кого, кога
по пътя си се губи и намира.
И може да е страшно, че валят
порои, огорчения и думи.
Но някъде сред тях растат крила
и се разлистват над дъжда куршумен.
Дълбаят язви скрити грехове,
молитвите настръхват от невяра.
Но някой още има колене
да закрепи света с човешка вяра.
И зная, че в една прозрачна нощ,
дори безкръвен като къс олово,
дори продаден за последен грош,
светът прастар ще се роди отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
