29.08.2006 г., 9:15

Ще се върна

2.6K 0 16

Ще се върна отново във стария град,
в този град, разцъфтял от лилавите люляци,
в който неведнъж с моите дружки играх
и любов, в който срещнах по тихите улици.
Тука моето детство премина в игри,
младостта ми разцъфна по-нежна от цвете,
зрелостта ми беляза се с мъки дори,
с посивели коси и с умора в ръцете.
Тук загубих най-скъпи за мене неща,
н
о и всичко, което получих, е тука.
Тук научих за щастие, скръб и тъга,
за  любов и приятелство също научих.
И домът ми обичан е тук, но мълчи,
и не среща ме оня глас топъл на баба,
и на татко кафявите тъжни очи,
и асмата не гали ме още от прага.
Във съня си пресичам отново  града,
щом носталгия влезе в сърцето и пари,
самота щом нахлуе в живота ми пак -
ще намеря другар...  ще запалим цигари.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...