29 авг. 2006 г., 09:15

Ще се върна

2.6K 0 16

Ще се върна отново във стария град,
в този град, разцъфтял от лилавите люляци,
в който неведнъж с моите дружки играх
и любов, в който срещнах по тихите улици.
Тука моето детство премина в игри,
младостта ми разцъфна по-нежна от цвете,
зрелостта ми беляза се с мъки дори,
с посивели коси и с умора в ръцете.
Тук загубих най-скъпи за мене неща,
н
о и всичко, което получих, е тука.
Тук научих за щастие, скръб и тъга,
за  любов и приятелство също научих.
И домът ми обичан е тук, но мълчи,
и не среща ме оня глас топъл на баба,
и на татко кафявите тъжни очи,
и асмата не гали ме още от прага.
Във съня си пресичам отново  града,
щом носталгия влезе в сърцето и пари,
самота щом нахлуе в живота ми пак -
ще намеря другар...  ще запалим цигари.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...