Ще се върна отново във стария град,
в този град, разцъфтял от лилавите люляци,
в който неведнъж с моите дружки играх
и любов, в който срещнах по тихите улици.
Тука моето детство премина в игри,
младостта ми разцъфна по-нежна от цвете,
зрелостта ми беляза се с мъки дори,
с посивели коси и с умора в ръцете.
Тук загубих най-скъпи за мене неща,
но и всичко, което получих, е тука.
Тук научих за щастие, скръб и тъга,
за любов и приятелство също научих.
И домът ми обичан е тук, но мълчи,
и не среща ме оня глас топъл на баба,
и на татко кафявите тъжни очи,
и асмата не гали ме още от прага.
Във съня си пресичам отново града,
щом носталгия влезе в сърцето и пари,
самота щом нахлуе в живота ми пак -
ще намеря другар... ще запалим цигари.
© Дорика Цачева Todos los derechos reservados