29 ago 2006, 9:15

Ще се върна

  Poesía
2.6K 0 16

Ще се върна отново във стария град,
в този град, разцъфтял от лилавите люляци,
в който неведнъж с моите дружки играх
и любов, в който срещнах по тихите улици.
Тука моето детство премина в игри,
младостта ми разцъфна по-нежна от цвете,
зрелостта ми беляза се с мъки дори,
с посивели коси и с умора в ръцете.
Тук загубих най-скъпи за мене неща,
н
о и всичко, което получих, е тука.
Тук научих за щастие, скръб и тъга,
за  любов и приятелство също научих.
И домът ми обичан е тук, но мълчи,
и не среща ме оня глас топъл на баба,
и на татко кафявите тъжни очи,
и асмата не гали ме още от прага.
Във съня си пресичам отново  града,
щом носталгия влезе в сърцето и пари,
самота щом нахлуе в живота ми пак -
ще намеря другар...  ще запалим цигари.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...