ЩЕ СЕ ЗАПАЗЯ ЛИ
Събирам в шепи
сълзите си,
предизвикани от слепи
съмнения,
изгарящи душата,
приютила теб -
този,
когото обичам.
С измамния плам
на ревността
очите ми изгарят
и усещам дъх
на пепел,
където ще заровя
поредната си
любов.
Изгубвам се в мрака,
където само вятърът
играе с косите,
докосвани преди
от теб.
Снопче лунна светлина
огрява лицето ми,
по което има следи
от угаснала усмивка.
Усещам пулса на нощта.
Зове ме.
Къде да се скрия
от себе си?
За да залича болката,
превърнала се
в моя спътница.
Предсказах
смъртта на това раждане.
Може би
не трябваше.
Сега се нося по гребена
на отчаянието,
потънала в сложния
синтез
на чувствата,
където откривам само
сянката
на сърцето си.
Дали утре
ще се запазя
такава...
каквато съм и днес?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
