Mar 6, 2007, 3:13 PM

ЩЕ СЕ ЗАПАЗЯ ЛИ

  Poetry » Other
1.3K 0 22

 

Събирам в шепи

сълзите си,

предизвикани от слепи

съмнения,

изгарящи душата,

приютила теб -

този,

когото обичам.

С измамния плам

на ревността

очите ми изгарят

и усещам дъх

на пепел,

където ще заровя

поредната си

любов.

Изгубвам се в мрака,

където само вятърът

играе с косите,

докосвани преди

от теб.

Снопче лунна светлина

огрява лицето ми,

по което има следи

от угаснала усмивка.

Усещам пулса на нощта.

Зове ме.

Къде да се скрия

от себе си?

За да залича болката,

превърнала се

в моя спътница.

Предсказах

смъртта на това раждане.

Може би

не трябваше.

Сега се нося по гребена

на отчаянието,

потънала в сложния

синтез

на чувствата,

където откривам само

сянката

на сърцето си.

Дали утре

ще се запазя

такава...

каквато съм и днес?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...