Mar 6, 2007, 3:13 PM

ЩЕ СЕ ЗАПАЗЯ ЛИ

  Poetry » Other
1.3K 0 22

 

Събирам в шепи

сълзите си,

предизвикани от слепи

съмнения,

изгарящи душата,

приютила теб -

този,

когото обичам.

С измамния плам

на ревността

очите ми изгарят

и усещам дъх

на пепел,

където ще заровя

поредната си

любов.

Изгубвам се в мрака,

където само вятърът

играе с косите,

докосвани преди

от теб.

Снопче лунна светлина

огрява лицето ми,

по което има следи

от угаснала усмивка.

Усещам пулса на нощта.

Зове ме.

Къде да се скрия

от себе си?

За да залича болката,

превърнала се

в моя спътница.

Предсказах

смъртта на това раждане.

Може би

не трябваше.

Сега се нося по гребена

на отчаянието,

потънала в сложния

синтез

на чувствата,

където откривам само

сянката

на сърцето си.

Дали утре

ще се запазя

такава...

каквато съм и днес?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...