23.07.2013 г., 22:06

Ще си отида

847 0 0

И ето, отново чувам гласът леден в слушалката... 

Сякаш куршум от упор се заби в моето сърце... 

и разпръсна се отново на хиляди парченца... 

Боже, ще се намерили някой да го събере...?

 

Чух и нейния глас до тебе да шепти... 

смъртоносна болка някъде в мен се сви... 

Готова ли бях за всичко да ти простя... 

Или непростимо бе, че до теб сега е тя... 

 

И сега полужива, окървавена ще си отида...

Остави ли ми друг избор? Сърцето няма право да избира...

Като ранено животно някъде далече ще се скрия,

и раните от теб ще излекувам и изтрия... 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...