И ето, отново чувам гласът леден в слушалката...
Сякаш куршум от упор се заби в моето сърце...
и разпръсна се отново на хиляди парченца...
Боже, ще се намерили някой да го събере...?
Чух и нейния глас до тебе да шепти...
смъртоносна болка някъде в мен се сви...
Готова ли бях за всичко да ти простя...
Или непростимо бе, че до теб сега е тя...
И сега полужива, окървавена ще си отида...
Остави ли ми друг избор? Сърцето няма право да избира...
Като ранено животно някъде далече ще се скрия,
и раните от теб ще излекувам и изтрия...