ЩЕ СИ ОТИДА С ЛЯТОТО
разхвърлило във теб красиви спомени
за безсънни вечери и мигове,когато
в леглото ти разнежена заспивах.
Ще помниш ароматът ми
на диви,кървавочервени рози,
кожата,устните,косите ми от злато..
За тебе бях красива,приказно красива,
дори когато се преструвах на сърдита
и парех като въглен от жарава,
а ти спокойно и небрежно се усмихваше
и ми показваше колко много означавам.
Ще си тръгна тихо с лятото,
разперила крила като на птица.
Ще бъда бедна и същевременно богата,
защото ти научил си ме да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени