Няма повече да го сънувам
в най-синьото на клетата ми нощ.
Някъде изплака птица чувам,
сълза изтривам из под звезден кош.
Да съм силна луната ми каза,
а дали мога – ще знае ли тя...
Но аз тръгвам в косите си с роза,
с най-голямата тъга на света...
© Светла Асенова Всички права запазени