Да ми тежиш,
ще спра и да те търся.
Ще спреш и ти да ми звъниш,
от телефона името ти ще изтрия!
И няма да те мисля,
ще спре и болката със тебе.
Надеждата отдавна в мен угасна -
какъв глупак, загуби много време!
Но ще мине, ти не ме мисли.
След година, две или пък три.
Ще се ожениш, ще имаш и дете -
ще те запомня, но ще спре да ме боли!
И ще остане само спомен,
но вече няма да тежиш.
Като птица си свободна -
аз просто те оставям, да летиш!
© Калоян Калинов Всички права запазени