valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
9.01.2024 г., 6:47 ч.

Ще ставам простак 

  Поезия
364 2 3




Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.

Не умея да лижа и да мажа своите грешки.
Аз обичам да казвам всичко с прави слова.
Офицерите в шаха винаги губят от пешки,
а в живота това е много понятна съдба.

Да, боли и сърцето прескача от болка.
Ще започна и аз да се правя пред всички на прост.
Но, направата- тя е една обиколка
пред поредно пропаднал и сринал се мост.

По-добре да приема простак да съм вече.
Ще преплувам реката, защо ми е мост?
От душевното ще съм безкрайно далече,
но ще стискам в ръцете си оня, успешният лост.

И усмивката моя ще топли навеки.
И какво,че е фалш? Топлина ще струи!
Забранената честност е вече лице на човека.
Казвам всичко това, а така ме боли.....
 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дааа, простотията отдавна е на почит, или поне, с нея се върви по-лесно напред...
    Поздравявам те.
  • Действителност
  • Да, не забравяйте че пешките могат да станат царици, а царят е с ограничено движение
Предложения
: ??:??