Ще ставам простак
Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки.
Аз обичам да казвам всичко с прави слова.
Офицерите в шаха винаги губят от пешки,
а в живота това е много понятна съдба.
Да, боли и сърцето прескача от болка.
Ще започна и аз да се правя пред всички на прост.
Но, направата- тя е една обиколка
пред поредно пропаднал и сринал се мост.
По-добре да приема простак да съм вече.
Ще преплувам реката, защо ми е мост?
От душевното ще съм безкрайно далече,
но ще стискам в ръцете си оня, успешният лост.
И усмивката моя ще топли навеки.
И какво,че е фалш? Топлина ще струи!
Забранената честност е вече лице на човека.
Казвам всичко това, а така ме боли.....
© Валентин Йорданов All rights reserved.
