Ще страдаш ли?
Ще страдаш ли, ако ти кажа, че няма
да се будя утре във твойте обятия?
Ще тръгна с тишината си бяла,
за да преглътна своето тежко проклятие.
Ще страдаш ли, ако успееш да разбереш,
че снегът не е моето нежно венчило
и по земята ти стъпваш просто по скреж,
а не по булеварда на бъдеще свидно?
Ще страдаш ли, ако на масата вместо покривка
се мъдри единствено моят прашен портрет?
Нима ще успее една фалшива усмивка,
за да можеш да тръгнеш отново напред?
Ще страдаш ли, ако ти кажа, че няма
да ме видиш утре във твойте обятия?
Прощавай! Аз просто те питам. Отдавна,
знаеш, че ти си моето тихо проклятие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
пълно6
