Ще строим училище
- Нашто село е задружно! –
рече кметът Никодим. –
Нам училище е нужно.
Хайде да си построим!
С него мъдрост се достига,
знание ще ни дари.
Но бюджетът ни не стига.
Да събираме пари!
Всички дружно одобрихме
и изпълнени с мечти,
бързо каса сътворихме,
като истинска почти.
Сложихме я на мегдана,
залепихме и афиш.
А надписа го Гергана:
„Не забравяй да дариш!“
Всеки пусна лев ли, два ли,
сбра се сума. Берекет!
Дама с лачени сандали
сложи даже петдесет!
И доволни се прибрахме,
но след тази светла нощ,
заран с болка осъзнахме,
че не бе останал грош.
- Някой взел ни е парите! –
каза даскал Петко с гняв. -
Що ни стигна до главите?
Заслужава бой, най-здрав.
- Нека Минко да разследва,
че е зет му полицай!
- Нищо няма да последва!
Случката е ясна май.
Сутринта видях Асенчо,
бе си купил расов кон! –
каза възрастният Генчо. -
Де пари у тоз галфон?
- Срам! Краде от сиромаха! –
каза Вълчо – стар месар.
Той сатърчето размаха,
заканително и с жар.
- Нека дружно да се вдигнем
към Асеновия дом!
Хайде коня да задигнем,
ако трябва и със взлом!
Всички, доста озлобени,
се отправихме натам,
с хъс и яд въоръжени,
се удържахме едвам.
Портата разбихме с трясък
и нахлухме посред ден,
Чу се призоваващ крясък:
- Да накажем наш Асен!
Ступахме го насред двора,
кой със сопа, кой с юмрук.
Даже булка му Тодора
погна го с един кютюк.
А жребеца взехме с нази,
щяхме да го продадем.
Който общото не пази,
го презираме съвсем.
Тръгнахме и що да зърнем!
Неочакван тук развой!
Май парите не ще върнем.
Някой грешно я́де бой.
Там, насреща се показа
тъй познат нам силует.
Той полюшна се и каза:
- Правя даже пирует!
Завъртя се и почука
с пръст по своето чело.
- Няма кой да учи тука!
Няма нужда от школó!
Няма млади, ще спестите! -
рече кметът с глас пиян. –
Сръбнах... Харчих от парите,
че да не отидат зян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ф Ф Всички права запазени
