28.07.2013 г., 15:08 ч.  

Телефон 

  Поезия » Любовна
744 0 20

Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)

Надеждица за миг ме осени.
Сърцето ми потрепна като птичка.
Забравих всички грешки и вини
и мислено към тебе се затичах.

Не си бил ти...И почна да вали –
в душата ми, смутена и объркана...

Защо от любовта така боли
и често радостта се плаща с мъка?

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??