Ще те има

Българийо, мой роден кът,

в огнището ти огънят не грее!

Сива пепел във огнището ти тлее.

Отдавна младата ти плът

търси топъл огън по света,

а по пътя им към теб

диви бурени и трънища растат!

Аз зная, майчице, че те боли!

Виждам как сърцето ти кърви!

Ще те обгърна с моя плащ от обич!

Ще те люлея в моето сърце!

Докато думи български в ухото ти говоря,

ще се усмихва твоето лице.

Обещавам ти и ще го сторя:

огънят във теб да съживя!

Път за връщане на нашенците да отворя

и те да сложат в скута ти глава.

Ще си дойдат децата ти, Майко!

Ще се чува пак весела глъч!

Само потрай още малко!

Аз съм тук! И други са тук!

Всички сме тук, за да те има!

За да те стоплим през страшната зима!

За да посрещаш със топла прегръдка

всяко от децата си, което се връща!