12.12.2007 г., 8:50

Ще те измисля

952 0 17

                парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)

Ще си измисля,
може би.
Или ще досънувам...
Последните листа,
които гледах
с теб.
Красиви бяха.
Златни...тъжни.
И сякаш
капеха
у мен.
Ще те измисля,
може би...
Или ще досънувам
по тялото ми
устни.
С тях да долюбвам
ветровете.
Очите ти
с пожара тих,
дълбоко някъде
в сърцето ми.
А аз - заключена
във тях... Ще те измисля...

Две застинали
есенни сенки.
Аз и ти.
В два следобед.
Посред листи
и пейки
обещават на своите тела
топлината
на летните думи.
Обещават
на своите очи
тишината
на морското синьо.
Обещават на своите ръце
белотата
на късните зими.
Обещават
на своите сърца
(с неподвижно застинали
устни)
красотата
или
лудостта
на едно
безумно
влюбване...
- - - - -

Две застинали сенки.
Ти и аз.
В два
следобед.
Посред тъжни листа.
Есен.
И мраз.
Още търсят
своята
пролет...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дует! Браво! Допълвате се страшно и по стил и по изказване - РЯДКО ЯВЛЕНИЕ е такъв синхрон. АПЛОДИРАМ ДИВО!
  • Сам поет да твори стихове е страхотно, но когато се съберат двама, вече става уникално!Много хубаво се е получило!Поздрав от мен!
  • !!!
    Вие сте прекрасен дует!
    Продължавайте!
    Прегръдки за двамата!
  • ...ще я намерят!Обичам ви!
  • Невероятно е!!!
    БРАВО!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...