Ще си измисля, може би. Или ще досънувам... Последните листа, които гледах с теб. Красиви бяха. Златни...тъжни. И сякаш капеха у мен. Ще те измисля, може би... Или ще досънувам по тялото ми устни. С тях да долюбвам ветровете. Очите ти с пожара тих, дълбоко някъде в сърцето ми. А аз - заключена във тях... Ще те измисля...
Две застинали есенни сенки. Аз и ти. В два следобед. Посред листи и пейки обещават на своите тела топлината на летните думи. Обещават на своите очи тишината на морското синьо. Обещават на своите ръце белотата на късните зими. Обещават на своите сърца (с неподвижно застинали устни) красотата или лудостта на едно безумно влюбване... - - - - -
Две застинали сенки. Ти и аз. В два следобед. Посред тъжни листа. Есен. И мраз. Още търсят своята пролет...
Да намериш някой, който да те допълва, това не е само уникално усещане, то може би решава проблема на човечеството за вечността - остават незабравими и вечни стихове. Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.