Ще те науча да си плащаш
Разказват, че си силна и могъща,
велика, като времето - безкрайна...
Да беше си стояла кротко вкъщи!
Защо се примири да бъдеш тайна!
Защо загърби цялата си гордост,
на карта сложи "святото" си име?!
Измъкваш ли се?! Боже, колко просто!
Поне сега в очите погледни ме!
Не смееш ли?! Е, няма да те съдя!
(Дори ще те изпратя до вратата...)
Но върнеш ли се пак, ще те изпъдя -
тъй както некоректен наемател.
Тук страницата наша се затваря-
отново с мен недей да се захващаш,
че грубите си грешки не повтарям!
Любов, ще те науча да си плащаш!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
Но все ние си плащаме...
